Съвременнен модел на социални услуги за деца, лишени от родителски грижи
Петър Петров - курсов проект, спец. "Социален Мениджмънт", ТУ-Варна
В началото на ХХI век България вече е член на Европейския съюз. В областта на социалните услуги в тази връзка тя предприема стъпки за привеждане на законодателството си в съответствие с европейските директиви. Всички услуги, имащи за цел да активират социалното право трябва да отговарят на нормативните изисквания на Закона за закрила на детето, Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, Наредбата за критерии и стандарти за социални услуги за деца, Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция, Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и останалите релевантни международни и национални нормативни документи.
Особено място в нормативната уредба се отделя на децата, лишени от родителска грижа. В тази връзка вече има разработена богата методология за превенция. Работата се осъществява в няколко основни направления:
1. Семейно консултиране и подкрепа – социални, правни, психо-социални и психологически консултации, подготовка на родителите да се грижат за децата си.
2. Пре-натална и пост-натална грижа – социално консултиране по време на бременността и в след родовия период на майки в риск да изоставят децата си.
3. Семейно планиране – консултации в сферата на репродуктивното здраве, контрацептивни методи, болести, предавани по полов път, проактивен подход към високо рискови общности.
4. Превенция на насилието и подкрепа на деца, жертви на малтретиране, насилие и неглижиране – социална и психотерапевтична работа с деца, жертви на насилие и техните семейства.
5. Създаване на Център „Спешен прием”, имащ за цел спешно извеждане на деца от ситуация на непосредствена опасност за физическото или психичното им здраве, докато се изяснят обстоятелствата на семейната ситуация и детето се реинтегрира в семейната среда или се приложи друга мярка за закрила.
6. Създаване на гореща телефонна линия – услуга, осигуряваща 24 часов достъп до консултации и спешна помощ по телефона и свързване със специалисти при необходимост.
7.Създаване на дневни грижи за деца с увреждания – възможност за дневно пребиваване на децата в центъра с цел подкрепа и помощ за родителите на деца с увреждания. Услугите в дневния център са насочени към рехабилитация, психосоциално консултиране и подкрепа за деца с увреждания и техните семейства, психологически, социални, медицински и юридически консултации, които освен в центъра могат да бъдат предоставяни и в дома на детето.
Статистиката сочи, че 5400 деца с физически и интелектуални затруднения са настанени в специализирани институции. Рискът от институционализиране на децата с увреждания е свързан преди всичко с липсата на психологическа и социална подкрепа на техните родители още на ниво родилен дом. Най-разпространената у нас социална услуга за отглеждането на тези деца е настаняването им в специализирани институции. В тях обаче не се предлага специализирана и адекватна грижа за деца с аутистични и психични смущения.
Затова основното направление, в което нормативната уредба и методологията насочват вниманието си, е превенцията на ниво родилен дом – подкрепата на родителите, изразяваща се в предоставянето на точна информация за увреждането на детето, неговата специфика и перспективи на развитие.
Не съществуват обаче съвременни услуги, помощ и подкрепа за деца с отклоняващо се поведение, както и за деца, застрашени от такова. Спрямо тези деца се предприемат набор от мерки и наказания. Санкционират се прояви на деца, които са по-скоро сигнал за помощ /деца, преживели насилие, просия, бягства от специализирани институции/. Във връзка с това се предприемат мерки, касаещи училищния живот на детето. Превенцията на отклоняващото се поведение при децата се осъществява чрез извънкласни занимания и дейности, образователни програми за правата и задълженията на гражданите и санкциите при нарушаването им, образователни програми за опасностите и последиците от употребата на наркотици и алкохол, тютюнопушене, трафик на хора, сексуална експлоатация, информиране по въпросите на насилие и пренебрежение и др.
Във връзка с превенцията на отпадането от училище се изгражда мрежа за работа с педагогическите съветници, организиране на занимални за учениците, ангажирането на учителите в превантивни дейности, организиране на различни събития за учениците с развлекателна, занимателна и обучителна цел. Създаването на център за работа с деца на улицата ще предлага услуги, насочени към социалната интеграция на тези деца, които трябва да осигурят подслон, храна, дрехи и обувки, хигиенни грижи и др, медицински услуги, развлечения, занимания по интереси, индивидуална социална работа с детето за неговата социална интеграция, социална работа със семейството, работа на улицата.
Децата на улицата имат ограничен достъп до гарантираните от Конвенцията на ООН и конституцията на България права на детето – за образование, здравеопазване и защита от насилие. Не се работи по предотвратяване на причините за отиването на улицата. 23,8 % от децата в институции, които имат семейства и родители, са постъпили в тях поради бедност. Катастрофално за децата се оказва това, че животът в институцията се оказва по-добър от този в семейството, оказва се, че материалната страна на въпроса е доминираща и измества всички останали фактори. Затова усилията на съвременната европейска общност са насочени към извеждане на децата от институциите и осигуряване на семейна среда.
Френският антрополог Клод Леви-Строс казва, че семейството е едновременно условието, но и отрицанието на обществото”, а според философа Хегел „истинската спонтанна потребност на едно дете е да порасне и да напусне своето семейство”. С други думи детето се нуждае преди всичко от семейство, „за да има идеята, че притежава тяло и дух” /Филип Лакаде/. Социалният работник има отговорността да идентифицира некоректните навици и реакции на родителя, които поставят детето в затруднено положение. Професионализмът се състои в това, да се разбере дали това желание подлежи на корекция или е константно и непроменимо. В зависимост от това социалният работник трябва да реагира. Не бива непременно да се смята, че семейството е идеалното място за едно дете, нито да се идеализира семейството или пък институцията от друга страна.
Всеки случай е конкретен и строго индивидуален. Задължително е да се познава историята на конфликта, респективно историята на семейството и на всеки негов член. Често се оказва, че проблемът има разрешение с обикновена психологическа работа. Друг въпрос е убеждаването за такава работа. Там социалният работник среща най-голяма съпротива от страна на реципиентите. Затова говорим, че истинският проблем на социалната работа е инструментариума за оценка, с който се работи. Необходими са средства, с които да се преценява ситуацията.
Превенцията задължително трябва да започва на ниво родилен дом. От друга страна държавата задължително трябва да осигури домове „Майка и дете”, които да приемат майката и детето заедно. Защото най-често срещаният случай, при който има провал на родителските грижи, е свързан с невъзможността на майката и бащата да осигурят на детето минимално адекватни условия за живот и развитие. И тъй като определянето на това какво значи минимално адекватни условия за живот и развитие е много трудна и деликатна задача, трябва да се има предвид всеки отделен случай, т.е. да се прилага строго индивидуализиран подход. Заедно със задоволяване на основните потребности на детето от храна, подслон, медицински грижи, образование, трябва да се отчитат и етно-културните и социо-икономически условия, в които се намира семейството.
Три насоки е утвърдила методологията за разглеждане перспективата за детето и семейството:
1. какво е родителското поведение, което води до специфични физически увреждания или наранявания на детето, или до някои определими емоционални разстройства в резултат на несправяне на родителите;
2. има ли формирани специфични маладаптивни начини на функциониране на детето – емоционални, физически, интелектуални или поведенчески;
3. какво е родителското действие или бездействие независимо дали е целенасочено или непреднамерено, което излага детето на риск или ситуация, неподходяща спрямо възрастта и развитието му. Много е важно да се прецени дали ситуацията в семейството е резултат на бедност или причината е в нежеланието на семейството да полага грижи за детето.
При всички положения Семейният кодекс, законът за закрила на детето и прилежащите към тях нормативни и поднормативни документи дават възможност на държавата да упражнява контрол върху грижите за децата и да се намесва с адекватна грижа за деца, чието нормално развитие, здраве и образование или живот са застрашени. Възможно е деца в риск да бъдат изведени от рисковата среда. В такива случаи обаче се налага особено внимание да се отдели на психологическата подготовка на детето за извеждането му извън семейството му. Съгласно Резолюция 1624 от 2008 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа задължително е при извеждане на дете извън семейството му да бъде гарантирано националното му и семейно идентификационно право.
