Постинг
09.05.2011 21:09 -
Уморих се
Уморих се. Уморих се погледът ми в хорска мъка да се спира.
Уморих се. Уморих се все да се надявам, че щастието ни без пристан ще умира.
Уморих се все да вярвам, че любовта е състрадание,
че има място, където животът е прегърнал песента;
Защото ясно виждам, че болката навред е упование,
да забравят хората защо са на света.
И тъй, врагът ми бавно ме обгражда,
атаката ще дойде всеки миг;
Умората като отрова ме разяжда,
падение, уплаха, стон и после... жалък вик.
Но чакай!
В душата си искрата искам да намеря,
да я сграбча, да я нося в шепа;
И после ярък огън в тъмнината да разпаля,
за да видят всички смисъла в светлина да се живее.
Аз вече знам, че утре пак ще се изправя,
надеждата ми дава нова сила.
Защото трябва с плам да защитавам,
онова, което на сърцето ми е мило...
Уморих се. Уморих се все да се надявам, че щастието ни без пристан ще умира.
Уморих се все да вярвам, че любовта е състрадание,
че има място, където животът е прегърнал песента;
Защото ясно виждам, че болката навред е упование,
да забравят хората защо са на света.
И тъй, врагът ми бавно ме обгражда,
атаката ще дойде всеки миг;
Умората като отрова ме разяжда,
падение, уплаха, стон и после... жалък вик.
Но чакай!
В душата си искрата искам да намеря,
да я сграбча, да я нося в шепа;
И после ярък огън в тъмнината да разпаля,
за да видят всички смисъла в светлина да се живее.
Аз вече знам, че утре пак ще се изправя,
надеждата ми дава нова сила.
Защото трябва с плам да защитавам,
онова, което на сърцето ми е мило...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9
